Авторът винаги има право
(2)
Ризата на татко
Дали да не оставим строфите:
„Със тази любов излишно е да спориш,
със тази любов как можеш да се бориш,
на тази любов да остане с теб се молиш“
само за поанта, мила Искра?При неколкократната им употреба силата им сякаш се губи...
Искра въздъхна и отпи чаша изстинало кафе от бялата порцеланова чаша, без да откъсва зачервените си очи от редовете, изписани на екрана на лаптопа.Милата Мария!Навярно и този път имаше право!Само че...погледнато от нейното редакторско бюро в София.Тук, в Мадрид, нещата бяха съвсем различни.
Изпи останалото кафе от чашата, сви крака на домашно тъканото родопско одеало, с което беше покрито широкото легло и зачука по черните клавиши:
„Мила Мария,
Tази малка, простичка песничка е посветена на моите родители и на чичо Димитър, един мъж, който...Но ще започна малко отдалече, за да ме разбереш. ...