Авторът винаги има право
(4)
Ръченица
–Нали снощи се заканваше, че днес ще спиш до обяд.-мърмореше си Искра, докато се суетеше около кафеварката и тостера.- Мадрид още спи, какво друго да прави в тоя дъжд ... Пък и цяла Испания днес празнува деня на майката...
Грабна табличката с димящата още филия и горещото кафе и се настани в стаичката пред верния стар лаптоп.
–Мария вече ме е изпрeварила..., за майките в София няма празник...Я да прочетем мейла и да видим кой стих е успяла да редактира рано, рано...Аха, Ръченица...
„Дали да не премахнем последните две строфи, мила Искра?Да завършим с „хлапакът приветства ме с ръченица!“Това е чудесна поанта!
Искра въздъхна и отпи мълчаливо от бялата порцеланова чаша. След това сведе рошавата си от съня глава над клавиатурата и зачука по клавишите:
„Мила Мария,
Преди да редактираме моята несръчна кастилска ръченица, ми се иска да ти разкажа за Илия.
Течеше моята пета емигрантска година в Мадрид. Живеех в едно предградие в южната част на огромния гра ...