Авторът винаги има право
(6)
Неделното училище
Искра изпи последната глътка от изстиналия вече чай и размърда схванатите си рамене. Искаше ѝ се да отиде в кухнята и да си приготви нов, но нямаше сила да се мръдне от леглото от умора. Три поредни дни трябваше не само да чисти и готви, но и да гледа болното внуче на шефката. „Дано не съм пипнала и аз вируса от малката, че мен няма кой да ме гушка и да ми пее песнички на български! Ама и тя се кокорчи като ѝ пея, сякаш повече от мен разбира...“
Взе лаптопа в ръце, отвори електронната поща и видя, че има мейл от редакторката в София. За миг се поколеба дали да го отвори. Главата ѝ бучеше, лошо ѝ беше, а знаеше, че като види поредния редактиран стих, ще се изкуши да отговори и отново ще си легне късно, късно. Имаше нужда от почивка тази нощ...
Кликна на „отвори“ и прочете бодрото:
За какво неделно училище става въпрос, Искре?Аз не знаех, че си била учителка в Испания. Браво на теб!... А сивият пясък в градината опит за метафора ли е, мила?
...