Авторът винаги има право
(9)
Нова Година
–Мъничкото ми то!-суетеше се около масичката Искра.- Ако не бях те донесла тук, ония чичковци, градинарите, щяха да те изхвърлят! Нали видях как намятаха всичко окастрено в камиона!...Приличаме си с теб, знаеш ли, ни корени, ни връх...Не увесвай бодлички, свиква се...Я виж какво си хубаво сега с лъскавите играчки и гирляндите! И кактусчето в саксийката как ти се радва!.. Я вие, бодливковци, си поприказвайте, докато аз видя какво има в мейла на редакторката от София. Сигурно някакъв слайд за Нова Година ми е изпратила...
Искра скръсти крака на леглото, взе лаптопа в скута си, кликна на „отвори“ и се засмя. Неуморната Мария, вместо да пече баницата с късмети, беше продължила с редактирането на бъдещата книга:
„Не разбирам защо стихът за Нова Година носи посвещението „на Валентинките“, мила Искра? Поздравителните картички за Свети Валентин ли имаш предвид? Или аз нещо съм се заблудила...“
Искра се засмя, намигна на клончето, допи топлото още кафе и ...