– Аз съм щастлива. Аз съм щастлива. Аз съм щастлива.
Вдишах дълбоко, за да изпълня гърдите си с увереността, която липсваше на гласа ми. Вгледах се в сериозните, леко уплашени очи от другата страна на огледалото.
– Аз. Съм. Щастлива. – повторих ясно и отчетливо. Стараех се да звуча уверено. Но в гласа ми липсваше нотката на радост, която трябваше да придружава тези три думи. Разбирах смисъла им, но не чувствах емоцията, която те символизираха.
Да опитаме отново. Устните на жената пред мен потрепнаха и неохотно се раздвижиха.
– Аз съм… - запънах се. Задавих се с думата „щастлива“ сякаш беше направена от някакъв изкуствен неразградим материал. Като късче пластмаса, попаднало в гърлото ми, докато плувам в морето.
Поклатих глава, за да се отърся от моментното колебание. Усетих как при движението късчета безсилие се отрониха от косата ми.
– АЗ СЪМ ЩАСТЛИВА!
Почти изкрещях. Усмивката ми бе малко стряскаща – напомняше на издълбаната неестествено гримаса на жокера от филма „Батман“. Но някак п ...