Аз.
Тази, която може най-вече да вярва. Тази, влюбената в залеза. Онази вечно отнесената.
Аз. Която обожава свещи. Която трудно ги пали сама. Която я е страх от високото. И стремяща се именно натам.
Аз. Тази, която рядко показваше възхищение. Гордата. Жалката, която обичаше. Силната, която разбираше. Непоносимата разсеяна личност. Сменящата настроения.
Аз. Залезът. Момичето с хилядите спомени в шкафчето. И безразличието към миналото. Променената. Същата.
Аз. Често спираща действието. Тази, при която само декорът е един и същ. Вечно помнещата изражения. Рядко знаеща репликите си.
Аз. Аз от другата страна. Аз вътре в себе си. Аз. Безкрайно обичащата. Аз. Страхуваща се единствено от страха.
Аз, която признава слабостта си само пред себе си. Аз безсмъртната. Аз. Нестандартното момиче или наивната глупачка.
Аз, не знам. Но мога. Вярвам. Страхувам се. Губя. И отново вярвам.
Аз. Която имам цел. Аз, която обожавам Куелю. Аз. Мечтаеща да види залеза в испанското небе. Настръхваща при звука на е ...