Този път бях с бяла кола, малка някаква, Форд фиеста, или Пежо. Не успях да запомня марката, понеже много бързах, но запомних цвета: силно бял, ако въобще може да има силно бял цвят. Колата вървеше, гумите и с усилие бутаха пътя назад, а аз само я управлявах и не мислех за пътя и за нейното усилие, просто карах и бързах. За къде бързах - и аз не знаех все още. Понякога карам ей-така - без посока, но колата, освен да я управляваш, има нужда и от посока, понеже посоката е важна за нея, също така, за колата е важно и да знаеш как да я управляваш. Спрях на някаква крайпътна бензиностанция, и тя беше малка - “Малките коли спират на малки бензиностанции” - така мислех тогава и ми звучеше добре.
Може би съм заредил гориво, а може и да съм си купил понички от магазина, намиращ се в бензиностанцията. И това не помня, понеже, освен, че бързах, беше и облачно, а когато е облачно няма много светлина, сигурно така иска слънцето. “Може би е срамежливо слънцето, затова се крие зад облаците. Може би п ...