Аз и политиката

Всеки ден ставах в 6 и половина – това беше, докато бях на три и половина. Хубаво е, че тази емоция отдавна отмина. И за къде мислите, че бързах? За къде, за детската градина! Майка ми ме влачеше всекидневно с тролея, с притворени очи се лингахме от Дружба за Обеля. Пристигахме в градината и хайде, хоп, аз по цял ден пуклясвам там, а тя -началничка в „Нар Кооп”. Посреща ме от вратата лелката сърдита и с груб глас започва да любопитства и да пита: „Защо майка ти не ти изряза ноктите вчера?”, „Защото чичо Пешо беше у нас на вечеря.” „А чичо ти Пешо какъв е на семейството?”, „Той е от на БКП членството...” „Питам какъв е на майка ти, а не банкер ли е или хлебар!” „Чичо Пешо е партиен секретар!” Ето я и другарката Петкова: „Е, ама майка ти с ония работи още ли не е готова? Хайде, бързо на чешмата, че пак не си се мил. Май чичо ти Пешо пак у вас е бил. Те с майка ти дали ще се женят, я разкажи, вечер какви приказки обменят!” Тормоз вкъщи, тормоз в градината – май така ми е тръгнала изобщо годината! Чакам веднъж завинаги да се свърши с това мъчилище - добре, че скоро тръгвам на училище.
Тръгнах на училище – от едно на друго мъчилище. Само дето я няма другарката Петкова – сега е другарката Иванова. Като я слушам и нея по цял ден как ми чете като поп, ми идва да затичам в галоп. „Майка ти разказва ли вицове политически?”, „Не, тя говори само за неща икономически. Нали чичо Пешо е от БКП.”, „О, това е много добре! А майка ти ще се жени ли за другаря Манолов?” Хаде, пак се почна отново. Родителски срещи, клюки горещи, родителски комитет и на манифестацията съм най-отпред. Не знам си какво настоятелство, издевателство след издевателство. И другарката дружинна не ни подмина – учим стихчета от година и половина. Нали чавдарчета ще ставаме, няма на церемонията да се излагаме. „Чавдарчето родината свободна, обича като своя майка родна.” Представих се пред род и родина – живи и здрави, пионери догодина. В навечерието на тази чест голяма, демокрация взе, че настана. Исках да засадя дърво с пионерската организация, а вече няма и престилки и манифестация. Ясно е, комсомолец няма да стана, сега ще гледам от демокрацията нещо да прихвана. Разрешиха Америка, забраниха Русия – с две думи „Пременил се Илия пак в тия”. Свърши вече „Учи мама за да не работиш” , сега сред луди и дрогирани, безработен по спирките ходиш. С годините разбирам, че колкото по се развива таз демокрация, толкова по се премества народа от отделението към реанимация. Господин премиера си яде хайвера, господин президента е зает със служебна екскурзия в момента. А аз какво да правя и къде изобщо се намирам? Тръгвам за общината, кладенеца на село да декларирам.