Аз и Тя
Проза
Далеч, далеч от любовта, разплакана е Тя...
Любов и щастие, само за миг са тук и за миг се изпаряват...
Аз, чакам! Какво? Любов или Щастие? Не знам...!
Тя си отива с любовта и усмивката, завинаги - далеч, далеч от мен, разплакана е Тя...
Тя - моята любов и забравена с времето си отива, надалеч, надалеч, с влака... С тъга и просълзени очи измива разбитата любов...
Аз, чакам! Какво? Самота или Щастие? Не знам...!
Тя е далеч, далеч от мен, с наранено и разплакано сърце и душа...
Аз чакам! Какво? Любов или хиляди усмивки като нейната слънчева и винаги стопляща хилядите самотни сърца по света? Не знам...!
Късно е, много късно и никога не ще се върне Тя...
Аз и Тя - съдбата ни разделя и с разплакани сърца страдаме и с плач туптят нашите самотни сърца завинаги...