Аз, Михримах... Препускам през времето, защото трябва да разбера защо ме наказва Господ. Аз, Михримах. Родена съм кралица, душата ми е обречена да бъде скитница, сърцето ми отказало се от любов, превърнах в блудница.
Родих се, за да поправя грешките си, а ги повтарях, защото отказвах да повярвам, че Господ избрал е за мен да ми дава мъдрост и власт, а не любов. Живеех и горях и всеки път преди да умра се питах защо не можах да бъда обичана.
Самотата, тя трябваше да ми отвори очите, още в детството, когато заменях майчината ласка с написаното в книгите. Самотата, която протягаше костеливите си пръсти към мен в съпружеското ложе и ме караше да мразя с яростта на вълчица онзи, който спи до мен. Дотогава, докато решах, че той трябва да умре, за да бъда свободна. Самотата, която ме караше в безсънните нощи да отгръщам страниците на книгите и да храня душата си. Обичах онези, които караха сърцето ми да тръпне, а умът ми да се калява. Обичах книгите повече от колкото мъжете, с които споделях ...