Не знам дали имам душа. Със сигурност ще се намерят поне сто човека, които съвсем аргументирано ще докажат пълната липса на такава при мен. От тия, другите, които все намират начин да ме изкарат по-черна и от дявола. Даже понякога по-черна, отколкото самата аз се изкарвам. Та според другите ми е липсвала душа още от рождение, един вид – родена с малформации. Но това трябва да има начин да се провери. Като в данъчното, например – издават ти удостоверение за наличие или липса на данъчни задължения, така и тук – удостоверение за наличие или липса на душа. Само дето не знам къде да подам заявление за издаване на удостоверението.
Но, според мен, имам някаква. Щом мога да летя насън, значи трябва да имам душа. Настоявам да имам! Душата ли изпитва болката? В нея ли се ражда копнежът? – О, щом е така, искам да имам душа!
С която да те мисля. Бавно, на тласъци да полудявам по теб, да ме разхвърляш с твоите накъсани и задъхани мисли...
Какво да правя с с красивите кадри? С цялото това филмче? За ...