Ще ви разкажа…”Ха, интересно или “многообещаващо”?! Чуйте! Изповедта звучи неправдоподобно, но е реална. И това е “свежото” в нея.
Аз, човек – с миналото обвързан, аз – вярващ, на неверие обречен, аз – единия, на многоликост осъден... Кой? Аз – смъртният...
Животът не дири огрени пътеки, нито пътища леки. Трябва да вървиш! Тръгнах...
Есен галеше повърхността и тополите немееха. Далеч блещукаха като пъстри бръмбари – съвременните човешки “съблекла” и средства за бързо ходене и еснафска влюбчивост – автомобилите.
Кафявата дреха пареше. Скоро и последната капка пот ще се превърне в сол и кристалът, наречен аз, моментално ще застине. Виждаш около себе си сума свят “цивилизовани зверчета”, непонятно дремещи, мислено запристъпвали до червено-зелено-бялата ограда...
Друг някакъв свръх продукт на съвременния вулгаризъм – пушеща тръба оскверняваше древната, тракийска протяжност, смутена от Родопския кипеж...
И аз съм тук... Мръщиш се на слънцето. Дяволе – откога?
- Мога да обичам само слънцето ...