Аз съм жертва! Всеки ден отивам на работа. Отивам първа! Влизам и почвам да работя. От вечерта кореспонденцията я раздавам на бюрата на всички. Никой даже и не разбира, че съм аз. Когато идват момчетата ме заглеждат тайно, мислейки си, че не ги виждам и чувам. Но си премълчавам. Всички си тръгват към четири следобед. Аз обаче изчаквам куриера за да взема пощата и утре да я раздам. Не ми е работа, но не ми се прибира. Чак тогава си тръгвам от офиса. Но и това никой не го забелязва, защото всички са си тръгнали, а шефа по това време се е заключил с новото момиче в офиса си. Обсъждат нови бизнес стратегии. Когато се качвам в асансьора си мисля: „Дали днес е пил? Дано да не е! Дано!“ Качвам се на тролея за вкъщи и тогава виждам гневно съобщение от него: КЪДЕ СИ ПАЧА?
От окото ми се стича сълза, когато го прочитам. Отговарям му, че пътувам. Пак е пил, пак няма да спя. Дано да не ме удари днес! Не искам да лъжа пак в работата, че съм паднала. Стигам пред входа и не ми се прибира. Спирам за м ...