Аз съм като солта
Полепвам по кожата ти. Понечваш да ме "изтупаш" с ръка от нея, както и от живота си. Но, уви, пръстът ти е порязан от острия ти език и солта навлиза дълбоко в раната.
Допираш устни да ме изпиеш, но ожадняваш...за още. Вкусът ти хареса. Вкус, който досега винаги ти е липсвал.
И разбра..
Когато бях на една солница разстояние, не ме забеляза.
Просто вещ на отрупаната маса.
Когато ме няма и най-апетитните моменти, загубват вкуса си. И липсвам.
Аз съм море. Солено. Когато си далеч от мен боля. Отварям рани.
Но не се страхувай. Морето лекува.