Ухая на портокал и масло. И надежда. Аз съм онази, която шепне в дългите зимни нощи и разказва приказката на Чарлз Дикенс. Заради мен ще станеш сутринта, много рано. Ще разбиеш яйца със захар, ще добавиш брашно и ще омесиш най-вкусното тесто, а аз ще изляза по терлички от стаята, ръсейки трошици от джинджифилови бисквити след мен. Ще се сгуша под елхата сред купищата червена хартия със златиста панделка. Ще пусна светлинките на дръвчето и ще се разходя нагоре, галейки нежно всяка играчка по своя път. Ще спра на звездата на върха и ще се огледам в греещите ти очи, докато отчупваш от хляба, който след това подаваш на всеки от отрупаната с вкусотии маса. Ще ви оставя да хапнете, да се видите, да си разкажете всички истории от изминалата година и да се прегърнете, а аз ще ида навън да потанцувам със снежинките и отрупаното с магия и звезди небе.
Аз съм онази, която ще ти помогне да направиш снежен човек, и после с една грижовна целувка ще го съживи. Ще те държа за ръката, докато една самот ...