Аз съм Рижко, обикновен помияр. В момента съм с гипс на задните крака... лапи де, така им казвате вие, хората. Като безпомощно бебе съм, но съм щастлив. Успях да намеря моята Ева. Тя е хубава, слабичка, средна на ръст, с рижава коса като моята, уф... козината ми де, и е много нежна. Когато ме гали зад ушите, направо се разтапям. Откакто съм при нея, непрекъснато разглежда на монитора снимките на бившия ми стопанин, от най-хубавия период в живота ми, когато те бяха заедно.
Когато на хижата, където той работеше, пристигна Ева, усетих веднага, че е нещо особено. Втурнах се към нея заедно с други кучета. Стопанинът ни я предупреди :"Внимавай с тях, хапят". А тя ни каза със нежния си глас, в който не се долавяше и капка страх: „Здравейте, милички, как сте ?" и започна да ни гали. Стопанинът ми винаги имаше много работа, виждах , че тя страдаше от липса на внимание, но не му го показваше. Затова пък аз се радвах на вниманието й, а и тя на моето. Тичахме, боричкахме се, а тя се смееше като ма ...