Аз така ги уча!
Директорът, с дългогодишен стаж в преподаването на точни науки, като физика и астрономия, математика и информатика, гледаше листа пред себе си, където широки червени резки преминаваха през красиво изписаното решение на една сложна по вид геометрична задача. В полето отстрани се виждаха изчисленията. Те бяха ясно формулирани, от което беше видно, че ученикът не беше преписвал, а точно и ясно беше решил задача с повишена трудност. Някои от преподавателите даваха такива задачи, като незадължителни в класните изпитвания, но винаги се радваха ако някой от учениците им дори се опита да реши част от тях, макар и неправилно. За един учител това беше израз на вниманието на учениците му не само към учебния предмет, но и към начина на преподаване на уроците в час. Подобен вид старание и внимание, означаваше, че ученикът наистина има желание да се учи и да зарадва със знанията си и успехите си преподавателя. Директорът въздъхна и най-после вдигна очи към намръщеното лице на колегата си – също дългогодишен учител по математика:
- Колега, задачата е с вярно решение и в полето отстрани са извършвани всички пресмятания по нея, включително и груби малки чертежи на триъгълници с означения. Защо сте зачертали трите решени задачи по геометрия?
Смръщилият вежди белокос мъж, седящ на стола срещу директора, възмутено отговори:
- Двете алгебрични решения са напълно сгрешени! Единствено първата задача е правилна. Няма как ученик, не можещ да се справя с Алгебрата, да ми решава задачи с повишена трудност от Геометрията.
- И защо да не може?! – гласът на Директора леко повиши звуковият си еквивалент. Всеки застанал отстрани щеше да види, че той, едва се сдържа, да не реагира бурно и яростно на думите на седящия отсреща човек. – Да! Прав сте. Само първата задача от Алгебрата е решена правилно, а другите две са с грешен отговор, но задачите от четвърта до шеста включително са напълно верни.
- Това е Геометрия! Почти няма ученик, който да бъде по-добър по Геометрия отколкото по Алгебра. А от това следва, че е преписвано и…
- Вие проверихте ли? И, да – „почти няма”, но както сам знаете и в математиката има редица възможни решения. В живота те са още повече…– възмутено го прекъсна Директорът. При въпросително учудения поглед на колегата му, той уточни – Проверихте ли знанията на ученичката и дали тя наистина е преписвала?
- Всеки път е така! – изграчи с пресипнал глас и с почервеняло лице учителят. – Не решава така, както съм го преподал и ги карам да ги заучават от дъската. А и последователността не е правилна,…
- Всичко си е по правилата! – прекъсна го Директорът вече едва сдържащ се. Той също беше математик, но освен това преподаваше и Физика и астрономия, а и сам знаеше, че децата са различни. Всеки един ученик беше малка вселена, върху която учителят проектираше знанията си. Какво и как щеше да бъде възприето зависеше изцяло от личните характеристики на детето, а не от непрестанното налагане на еднаквост и тесногръдие.
– И защо, освен че сте зачертали вярно решените и по правилата задачи по геометрия, и сте поставили оценка 3 минус, сте написали критика, граничеща с хула? Не! Първо ще цитирам написаното от Вас: „ Системният отказ на ученичката да упражнява, чрез преписване по десет пъти всеки ден написаните задачи от мен на дъската и незнанието и по математика са предпоставка за слаба оценка по предмета. Абсолютно нахалното преписване на решения на сложни задачи от сборник по Геометрия, които спрямо средните и оценки по алгебра, същата няма как да реши са под всякаква критика. За вярно решена една задача от част Алгебра и се поставя среден 3, но с минус, поради факта, че същата не е хваната по време на изпълнение на наглото си деяние в час. Не се зачитат за вярно решени неправилно подредените решения на задачите в геометричната част от класното изпитване.”
- Ето, всичко съм си написал... – отсече преподавателят.
- Не, не сте! Това не е оценъчна критика, а Ваше изградено неправилно мнение за способностите и действията на ученичката, което Вие налагате извън контекста на преподавания предмет. Не! До сега Ви питах, а сега ще ме слушате и ще отговаряте само ако ви задам въпрос. Лично проверих дали ученичката е преписвала. Както сам знаете аз преподавам на класа по Физика и астрономия и настоящата ученичка, върху която Вие най-непрофесионално поставяте своето мнение, че е „нахална преписвачка” има оценки „Много добър” при мен. Да, аз и колежката Иванова я проверихме, като и зададохме друг вид задачи от сборника по Геометрия и тя ги реши, като доказа теоремите и достигна до решенията. И, да, аз за втори път в професионален план виждам ученик, който не харесва, подчертавам, не харесва Алгебрата, но обича Геометрията и е способен да решава задачи от по-голяма сложност. Така, че другият път поставяйте две отделни оценки – 3 за алгебрата и 6 за геометрията и средноаритметичната от двата раздела. И не пишете личното си мнение, а професионалната си забележка спрямо допуснатите грешки и предложения как те могат да бъдат поправени.
Белокосият учител целият трепереше на стола и в израз да се оправдае се опита да каже:
- Но, аз така ги уча! Ако вземе всеки да решава по другите два начина една задача, дори и вярно решена, според мен този начин е най-правилен…
- Това не са Ви стъклени шишета от бира! Деца са – всяко едно различно по себе си. Дори и шишетата си имат минимални разлики, колкото и да ни изглеждат еднакви! - строго отсъди Директорът и продължи малко по-меко. – Моля, от тук нататък учете децата да обичат предмета и да го прилагат в живота си, чрез естественото запаметяване на знания, и не налагайте своите възгледи върху крехките им възприятия за света.
© И.К. All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти,Кате!
-
Здравей, Лиа! Толкова е реалистично, че дори се запитах дали не си учителка по професия, а защо не и директорка. И изобщо не е кратко разказчето ти. Добре си е.
-
Честито, Мая! Почерпих се от стихчето, което написа... Усмихваш!
Благодаря,DPP( Smooth) ... Вероятно си го чела някъде другаде... Има го само на още едно място. -
Май ми е познат този разказ Нека има повече трезвомислещи и градивни личности като директора, за да учат децата на креативно и градивно мислене и по-малко подобни преподаватели, които да създават немислещи copy/paste хора.
-
Тра-ла-ла тра-ла-ла
на почерпка ела.
С твойто чисто сърце,
и ръчички - перце,
с моя боен заряд
като на Бонапарт
и усмивка- кадем
ги отвяхме съвсем! 😀
Истината е, че нямах възможност дори да спомена разказа ти, но чистата ти енергия определено допринесе!
За радост, мисля си, описаният от теб "будител" е все по-рядко явление и все повече се работи в посока творческо мислене.
Това обаче не пречи разказът ти да е съдържателен!
Прибирам! -
Ха да ти е за кадем!
Стискам и на крачетата... Както каза една моя приятелка, ръката ми е лека, а сърцето чисто и съм кадемлийка за другите...Успех, Мая! -
Даваш ми рано-рано тласък за защита на поредната ми дипломна работа в пълен унисон с избраната от мен тема! Благодаря и ми стискай палчета! Потеглям!
Трябва да прочета разказа ти наизпитната комисия!!!!
🙂 -
Благодаря ти,Маичка, че намина!Но, така е и в живота. Някой си решава,че като нещо не е така, както той го мисли или го е възприел, значи или човекът е лош или "не струва". Та и при учителите така... Една личност трябва да се развива, а не само да се обогатява със знания. Всичко е творчески процес, дори и собствения ни живот. Ако нещо е различно, не означава непременно лошо. Но...Ти го знаеш... Творчеството ти само говори за това.
-
Ех, каквиз даскаля се въдят сегиз-тогиз...
Лоша работа! -
Тесногръдието си е било част от живота и сега и преди.... И човек сам приема каква е цената за неговите усилия. Благодаря г-н Коновски! Както винаги има доза истинска реалност в думите Ви. Хубава вечер!
-
Хубаво...
А тесногръдието е част от новия живот. Плащат не за резултати, а за присъствието на децата в държавния гардероб. И учителите разбраха - моли се да не стане нещо от звънец до звънец, после... Все тая... И учениците се водят по бройки - всяка носи пари. -
Благодаря, Мариана!
Благодаря ти, Донко!
Слънчева и щастлива седмица! -
Хареса ми!
-
Благодаря за "любими" и на всички оценили и просто прочели!
Красе, напълно те разбирам за стериометрията и "теорията на вероятностите"...Да имаш образно мислене, е като мозъкът ти да ти подава спомени и картини, като телевизор в 3Д картина, само, където при телевизора няма как да ти се предаде емоционалната експресивност на вътрешните вълнения. Благодаря ти за позитивизма в думите!
Благодаря, Костадин! Разказът е написан преди половин година, но все се чудех дали си струва да се качи тук. Повечето от Вас знаят, че обичам да чета кратки разкази, но не ми е по сърце аз да пиша такива, и не заради друго, ми все ми се струва, че нещо не е както трябва описано.
Наде! Размина ти се... Шегувам се, но да за "калъпите", както сама знаеш сме на едно мнение без грам отклонения. Благодаря ти! -
Омразните ми калъпи. Всички се сблъскваме с тях. Мъдро, както винаги!
-
Всичко е казано от коментиращите по доло,страхотно поучителен е разказа ти Лиа,а и след училището идва най-големият учител.Слънчева неделя,поздрав.
-
Лия, твоят разказ е "...красиво изписаното решение на една сложна по вид геометрична задача." Обожавах стериометрията, може би заради пространственото виждане, не знам. Но... красотата в "теория на вероятностите" открих много по-късно... в живота Поучителен разказ!
-
Благодаря за "любими"! И благодаря, че всеки от вас изказа мнението си. Радвате ме, защото макар и кратък, разказът ми е разбран правилно. Всяко дете наистина има своя уникална вселена, и всеки човек, носи уникалността на своето "ДНК". А учител е всеки в живота...Не само професионалните, но и всички ние останалите.
Емил, така е, има деца, които харесват повече един предмет, за да свикнат да приемат и другите, трябва да научат, че нищо в света ни не съществува поотделно и само за себе си, тоест един учител трябва да им покаже връзката на обичания им предмет с другите.
Силве, така е без доверието и разбирането на двете страни няма изграждане на знания, а само присъствие.
Розали, темата наистина е актуална във всяко едно време и общество
Г- на Станев, бях забравила този факт за Айнщайн. Благодаря ви,че го припомнихте. Уникалността на ДНК- то е във всеки от нас, то носи своето послание от поколенията, но и своята неповторимост.
Благодаря и хубава неделя! -
Какво ли би си помислил белокосия учител за Алберт Айнщайн,който в началното си образование е получил двойки по математика...Но това не е попречило да бъде силен по физика и химия!
Всеки човек носи ДНК, която е уникална.
Розали е права,че всяко дете живее в собствен свят!
Поздравления, Илияна! -
Много вярно и поучително! Заради много други хлъзгавини и заради такива изградени, рамкирани мнения, липса на вяра в децата , буксува образованието, страдат учениците и съответно бъдещето ни. Без доверие от двете страни нищо не става. Директорът в случая е изказал категорична позиция, на страната на истината. Дано има повече като него и по-малко със сухо мислене. Относно учителите, силно вярвам, че повечето са всеотдайни и съвестни, макар и с ниски заплати. Поне повечето мои учители бяха такива, за което ще съм им благодарна цял живот.
-
Интересно и поучително! Има деца, които нямат никакъв интерес към други учебни предмети, и често получават слаби оценки. Но са изключително добри в строга определена област, или предмет. И такива деца не трябва да бъдат хулени, а насърчавани.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
