156....година Аз, Теодоро...
Все още бях слаб, но слабостта преминаваше, заместваше я огнена ненавист. Това бяха тримата, които бяха прегазили живота ми и бяха убили жена ми и синовете ми. Бяха ме пратили на смърт и заспиваха спокойно, дори ме бяха забравили съвсем. Защо да помнят такива мъртъвци, като мен?
Но аз бях жив. Аз идвах от ада и омразата ми беше адска. Нямах нищо, затова имах всичко. Имах вече и цел на дните си - разплатата. И време имах - цял живот.
"... - Аз тръгвам - казах. - Не мога да остана с вас. Но преди това искам да зная: ти виждал ли си баща ми Петро Булгарели?
Сивата коса на мъжа трепна по рамената.
- Не само съм го виждал. Аз се бих заедно с него, до него. Той беше истинен и храбър мъж, като мъжете от рода си. А неговият род е от далеч. Чувал ли си за земите край Хеброс?
- Малко - казах.
- От там е. Когато страната им била завладяна от пълчищата на чуждо племе, родът им минал във венецианските, после - в генуезките земи и накрая тук - в Лангедок. Тяхна е истинна ...