Казвала ми е майка ми, че когато съм се родил вратата на стаята се отворила и се затворила сама. Но нито тя, нито баба ми, която също била в стаята, не се изплашили, защото почувствали доброта във въздуха. Аз все пак, като човек трезвомислещ, съм по-склонен да вярвам, че просто е станало течение и всичко що ми разказват или си го измислят, или са си го внушили сами от нещо иначе твърде обикновено и обичайно.
Помня, че когато станах достатъчно голям за да ходя сам, след известно лутане намерих вратата и излязох навън, към мен се приближи едно животно почти с моя ръст. То ме разгледа, подуши ме и отиде та легна под сянката на голямото дърво. После чак разбрах, че това животно е кучето, което пази овцете ни и нас от вълци и разбойници. Когато вече ми беше позволено да си играя в двора, моя детски свят стана необятен.
За мен беше предизвикателство да ида чак до плевнята и хамбара, а после да премина сам сред недотам приветливи кокошки, пуйки и зли гъски.
Този огромен свят в двора ни малко ...