Откакто се беше затоплило, баба Божана все по- често излизаше на пейката до площадката. Другите възрастни жени от квартала, които се събираха там, чуваха потракването на бастуна ѝ и малко след това тя сядаше до тях усмихната и с вечния си поздрав:
- Здравейте, момичета!
Мигом спираха разговорите за починалите близки и старческите болежки, защото тя бе известна като жена с весел нрав и млада душа, която с часове разказва вицове и стари истории. Разбираше мъките им, но ги уверяваше, че предизвикателствата в живота им не са напразни.
- Едно време със съпруга ми Живко, Бог да го прости, много искахме дете. - разказваше тя. - Имахме известни проблеми, но продължавахме да опитваме. Не се молехме отчаяно и не се вкопчвахме в идеята за дете, просто не се отказвахме. Аз самата бях учителка и се грижех всеки ден за младите души, които ми поверяваха. Думах си " Ако не е тъй писано, няма да родя, но поне в класната стая съм заобиколена от деца, които са важни за мен." и се опитвах да бъда възможно ...