Баба Иванка е била сестра на дядо ми Пешо по майчина линия. Дядо Пешо и баба Пека, така ѝ викахме всички, казваше се Петрана, каката на дядо ми. Баба е била лична мома, попадийска щерка, а дядо ми обикновен дърводелец, и техните не са я давали на дядо, но момата му пристанала, и работата станала. Така заживели Петър и Петрана, а тя с една година по-голяма, и до края на живота си дядо се обръщаше към нея с "како". Колкото баба беше свадлива и само се караше, все нещо нареждаше, толкова дядо беше спокоен. И да викне тя по някое дете, той само кротко нареждаше:
- Не му викай и не му се карай, дете е! - и и я омилостивяваше.
Дядо имаше две работилници в двора: едната за ръчна работа, другата за машинна, с гатер, банцинг, абрихт и всичко, което му трябваше. Правеше всичко той - дограми, дюшемета, каруци, всичко. А Ходеше и на лов. И така с баба си родили и отгледали 9 деца. Майка ми разказваше, че като донесел от лов едно диво прасе, ядели дечурлига като невидели, че и ушите им пукали, и до ...