Jul 27, 2024, 7:33 AM

Баба Лина 

  Prose » Narratives
352 0 0
3 мин reading
Това лято реших да посетя баба ми в нейното малко селце, сгушено в Родопите. Тя ми мърмори от години, твърдейки, че съм забравил корените си, така че стегнах багажа и тръгнах на път за „възстановяване на връзката между поколенията“. Веднага щом пристигнах, знаех, че това няма да е обикновено пътуване.
Баба ми - баба Линка (на галено от Детелина) - беше ексцентрична жена със склонност към странното. Тя може и да изглеждаше слаба и крехка, но ме поздрави с мечешка прегръдка, която едва не ми счупи ребрата и след това веднага ми подаде кошница.
- Отиваме в гората да берем гъби! - заяви тя с блясък в очите.
Гората беше гъста, въздухът наситен с аромат на бор и пръст. Баба Линка се движеше с пъргавината на юноша, хвърляше се през храсталака и с радост посочваше различни гъби.
- Това е добро за супа. А това ще те накара да виждаш танцуващи кози. - каза тя, хвърляйки гъби в кошницата безразборно.
Случайно попаднахме на една поляна, където се бяха събрали група нейни съселяни. Оказа се, че е е ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© All rights reserved.

The work is a contestant:

Летни приключения. »

8 Position

Random works
: ??:??