Баба Варта
Вървим си ние с моя приятел, вече спокойни, след като сме тичали като гепарди, за да изпреварим опашката и да се доберем до една от онези кръгли пици, топли пици, дето „Парат, парат, не са барат!“.Изведнъж, докато обсъждаме поредната незначителна тема, пред нас се изпречва малко котенце:
-Ох,мацинка,ела да те погаля! – смело се нахвърля моят приятел Рангел и започва да търка пръсти по косматото животинче.
-Внимавай, Аче, ще си изтървеш пицата! – говоря си аз докато се радвам на тази гледка.
-Дали не е гладен писанчо? – задава въпрос той и преди аз да съм още продумал, откъсва крайче и го подава на котенцето. Но пухкавия приятел само го подушва, повъртява се около него и се мушка под една кола на топло.
-Егати тъпото коте. Неблагодарник! – ядосваше се Ангата.
-Не е тъпо, Аче, даже напротив.Умно е то, сух хлебец не обича. Баба Варта го е разглезила.
-Кой? – въпросителни ме погледна той, ръфайки от мазната пица.
-Варта, Аче, баба Варта – майка на стари писани и малки писанчета. ...