Онзи ден стъпих на камъче.
Стъпалото ми никога няма да го забрави.
Ала аз го забравих.
Беше ми хубаво, морско.
Сега захладнява, а дъждът вали ли вали.
Кой разряза с нож небето?
Кой каза лоша дума и го обиди?
Защо сега плаче?
Пропуснах да разбера.
Нали ми беше хубаво, морско.
Сега се опитвам да се сгуша в собствената си кожа.
Стъпалото ми жално стене. Помни камъчето. ...