В тихия летен следобед се чуваше единствено пеенето на птиците. Повя южнякът. Една узряла круша тупна на земята. Изведнъж се разнесе тропот на копита и кресливи гласове. До дървото спря една каруца и от нея слязоха няколко цигани. Покатериха се на него и започнаха да късат плодовете и да ги хвърлят на земята.
- Махайте се от дървото, хулигани! – се чу гласът на бай Петко – Поразници!
Тази круша беше прочута в селото. Даваше всяка година по много и сладки плодове. Често беше обект на хулигански нападки. Бай Петко знаеше, че това няма да е последното идване на циганите.
Преди няколко дни при него в къщи дойде едно цигане и му каза:
-Дядо Петко, да ти кажа нещо.
- Кажи момче!
- Дядо, чух как нашите от махалата се заканват да оберат дървото и после да го отсекат.
- Че защо бе, момче?
- Ми викат щом не могат да го берат когато си искат, да не е на никой.
- Брей, поразници! Благодарим, момче! На ти един лев да се почерпиш.
Сега, когато циганите бяха на дървото, бай Петко видя, че те ще изпъл ...