БАЛТАСАР- ЗЛОДЕЯТ УЖ МАГЬОСНИК, втора част на приказката за сухото дърво

 Виктор отдавна знаеше , че в страната на майка му приказките са на всяка крачка и той вече се беше намирал в не една от тях. Баба му обеща да го заведе при сухото дърво и неговите обитатели и момчето всеки ден се събуждаше с надеждата, че ще пътува с влака за  там. Самото пътуване с влака беше кратко, но пък машинистът му разреши да седне на мястото му и да покара за няколко минути. После трябваше да слязат и да отидат на площада в центъра на града.

  И ето, той вече си играеше там с  другите деца и любопитно оглеждаше дървените фигури на дървото, пипаше ги, обикаляше  ги от всички страни. Но това не му беше достатъчно и през нощта тайно се измъкна от леглото и отново се отзова в сенките на дърветата около площада.

- Но те са живи!- почти на глас извика момчето.- Знаех си, още днес забелязах  нещо!

- Има някой!- каза орелът Шакур- Едно момче ни наблюдава от сянката на ей онова дърво!

- Хей, ти!- извика совата- Я ела насам!

 Виктор изобщо не се поколеба и смело пристъпи напред.

- Още днес разбрах, че сте живи, похвали се той- перата на орела трептяха на вятъра, мечето въртеше очите си, а совата беше задрямала и едва не падна от дървото! Не знам дали другите деца са го забелязали, но аз успях!

- Браво на тебе, похвали го орелът Шакур, но сега трябва да си ходиш колкото може по- скоро!

- След минути ще стане напечено! Виж, ти не се безпокой за другите деца, дори и да се видели нещо, никой родител няма да им повярва. Сега, обаче, тръгвай!- намеси се и мечето.

- Ама защо, ако не искате, аз на никого няма да кажа , че се движите!

- Нищо не знаеш, момче! Става все по- опасно и ние просто се опитваме да те предпазим от Балтасар!- тревожно настоя и орлицата Корвина.

- Чакайте, кой е Балтасар и защо трябва да се страхувам от него?

- Той казва, че е магьосник, но преди всичко е голям злодей!-поясни орлицата- Иска да му плащаме данък, иначе щял да ни превърне окончателно в дървени фигури! Промъкна се една нощ и направо ни смрази, заплашваше, че може да избълва огън и да изгори цялото дърво!

- Но вие нямате нищо, какъв данък ще му плащате?- учуди се момчето.

- Все нещичко ни се намира...- започна совата, очевидно не беше съвсем убедена, че трябва да говори за това.- Тук спират различни хора, понякога оставят по нещо в хралупата. Влюбените момичета вярват, че ако напишат писмо до любимия и заплатят за доставянето му, след като го прочете, той също ще ги обикне. Според легендата, самият Свети Валентин ще достави писмата, но трябва да му платят. Има едно момче, което продава пици наблизо, той трябва да получи поне петнадесет писма! Чудя се какво ще стане когато започне да ги чете! Ще се влюбва на всеки петнадесет минути!  Освен това, някои деца също крият тук съкровищата си, знаят, че никой няма да ги вземе, защото аз ги пазя...Нямаш представа какво са оставили на съхранение при мене! Скоро няма да ми остане лично пространство! Балтасар иска да му предадем всичко,особено писмата.

- И защо му е да чете чуждите писма?- не престана да се учудва Виктор- Това не е хубаво и никой не го прави!

- О, той си е такъв, може би иска да им направи магия за нещастна любов, само злини са му в главата! Хайде, побързай, всеки момент ще довтаса!- настояваха всички.

- В никакъв случай! От това, което ми разказахте, ми е ясно, че трябва да си поговоря с тоя Балтасар! Нещо ми подсказва, че не е такъв, за какъвто се представя.

  Изведнъж нещо гръмна, площадът се обви в гъст пушек и сред него се появи дребно човече с островърха шапка с широка периферия и тъмносиня мантия на червени звезди. Беше толкова дребно, че приличаше на ходеща гъба с черна гугла. Някакви светлинки прозираха изпод мантията му , движеха се безпорядъчно и ту светваха,ту угасваха.

-Аха, май сте се оплакали вече на някого? Кой си ти, бе, май си търсиш белята!- и отново гръм отекна на площада.

  В дясната си ръка човечето държеше шарен стъклен бастун и заплашително го размахваше.

- Хей, нещастници, приготвихте ли ми данъка? Само да сте скрили нещо, ще ви разпръсна на талаш! Ти, бе, малкия, още ли не си  хванал пътя?

- Нямам намерение да изоставям беззащитни животни на произвола на някакъв рекетьор!- твърдо заяви малкото момче-Тук е свободна страна и има закони, не си ли чувал?

  Самият Виктор не беше много наясно какво точно е закон, но баща му често казваше, че защитава закона и той смяташе, че също може да го прави.

- А бе, я се разкарай, че ....-човечето тропна с крак и отново гръмна.

- Че какво? Само се приближи, имам спрей против магьосници!- и момчето извади малко флаконче от джоба на панталона си-Още крачка и ще станеш на глинена свирка-човече! Или не, ще се смалиш в гаден  молец!

  Балтасар изведнъж спря на място. Досега не беше чувал за спрей против магьосници, но знаеше, че има спрей за мечки и кучета,  спрей за мухи и мравки и какво ли не, тогава защо да няма и за магьосници? Изкашля се предпазливо.

- Виж, момче, аз...как да ти кажа, малко прекалих и...А бе, чудя се как ми хрумна да искам писмата...А парите ми трябваха, за да ги раздам на бедните! Подочух, че Свети Валентин няма скоро да дойде и...Извинявай, може ли да разгледам спрея?

- Не. Просто си тръгни и повече не идвай!

- Добре , бе, добре, ще си тръгна! Но може ли да ти кажа нещо на ухо? Ей  така, само на тебе?

- Ние в Америка не водим преговори с терористи!- и това беше чувал от баща си. Мислеше, че е съвсем на място да го заяви на нахалния Балтасар, който се опитваше да му стане приятел.

- Не му вярвай, Вито!- извика орелът Шакур- Уж ще ти казва нещо , а може да ти откъсне ухото!

- Ос-стави го да с-се приближи и го напръс-скай!- тихо изсъска змията.

   И тъй като Балтасар напираше да се приближи до него, момчето смело натисна бутона на спрея и обля цялото човече барабар с шапката и мантията.

   Само че нищо не се случи! И не защото спреят не действаше, а...

- Не съм никакъв магьосник! Това исках да ти кажа!- почти изплака Балтасар.- Само ги плашех...Мислех да си изкарам малко пари...

- Нали щеше да бълваш огън?- напомни му орелът.

- Не, бе, аз да не съм дракон! Нося само едни пиратки...Ако искате, и през деня бъдете живи, все ми е тая!

- Наистина- обади се Виктор- Вие защо се преструвате на статуи? Хората няма ли да ви се радват повече, ако сте живи?

  За известно време никой не му отговори, после совата взе думата и му разказа за дърворезбаря и намерението на общината да отсече дървото.

- Ако не се правим на дървени фигури, всички ще разберат, че дърворезбарят е измамил кмета и е взел пари , които не му се полагат! След това мене и орлите ще ни изпратят в приюта за птици в Стара Загора, мечето в резервата на Бриджит Бардо, а змията вероятно ще я убият, ако не побърза да се скрие в някоя дупка!- завърши разказа си учената дама.

- Но това не е честно! Това е вашият дом и имате право да останете в него докогато искате! Освен, ако...Чакайте ме тук!

  И Виктор бързо потъна в тъмнината. Когато се появи,носеше една книжка с картинки в ръката си.

- Вижте, баба ми е написала тая книжка с приказки! Има много картинки, на тях са героите на приказките. Баба ми каза, че ако я занеса на полянката на живите чудеса, мога да ги освободя и да станат истински!

- Но това на нас как ни помага?- попита орелът Шакур.

- Баба ми написа приказка и за вас, ето ви! Има ви и на снимката, но сте дървени. Само че има един проблем. Тя не знае къде е полянката на живите чудеса!

  Изведнъж се чу слаб шум. Беше Балтасар, когото почти бяха забравили.

- Мога ли да запитам нещо? Полянката не е ли покрита с хиляди есенни глухарчета и минзухари? Няма ли на нея един огромен бряст с няколко хралупи? А в тях не живеят ли катеричките Кити и Тити? И през нощта летят хиляди светулки? Листата летят във въз-духа и се превръщат в пеперуди, цветята пеят на вятъра...Знам едно такова място, не е далече!

- Не знам, обезкуражи го Виктор, но ето я,нарисувана е в книжката!

- Доколкото разбирам- намеси се змията, ти, Вито, казваш, че има мяс-сто, на което можем да с-с-е премес-с-тим всички, заедно с-с-с дървото?

- Да, така излиза, обади се и мечето, и ще е много по- добре, иначе все някой ще се опитва да ми дърпа ушите или да ме гъделичка по корема!

- И аз ще с-с-и пълзя с-с-покойно и ще търс-с-я мишки...-допълни змията.- С-с-ега не с-с-мея да с-с-е покажа, вс-с-еки ще ис-с-ка да ме с-с-тъпче...

- А мене питате ли ме, принудена съм през деня да спя на светло!- оплака се совата.

През това време Виктор и Балтасар гледаха книжката внимателно. Изведнъж дребното човече извика:

- Ето я! Това е тя,полянката, която търсите, нали? Мога да ви заведа до нея веднага! Намира се в парка на края на града! Но може ли да попитам нещо? Мене има ли ме в приказката? Защото, ако някой узнае, че съм ви помогнал...

- Още не, но можем да те добавим- отговори Виктор, чакай само да си извадя моливите и да те нарисувам! Пък и трябва да обещаеш, че няма да правиш пакости! Ще си останеш само едно обикновено джудже и ще можеш да живееш в големите гъби.

- В гъбите ще ме откъснат гъбарите, измисли нещо по- удобно, помоли Балтасар.- Например, в някоя празна кутия от сладолед...

- Не му вярвай, той е уловил стотици светулки и ги е затворил в буркан, дори го носи под мантията си!- издаде го мечето.

- Да, така е, признавам, но те каква работа имат в центъра на града? По- добре да ги пусна в гората!

   Истината беше, че ги беше събрал да му служат като нощна лампа.

  Когато момчето приключи с рисунката, всички казаха, че Балтасар си прилича също като на снимка. Особено си приличаха звездите по мантията, даже примигваха като тези на небето!

-Трябва да побързаме, напомни совата, вече ще се съмне, а ние трябва да се преместим преди изгрева.

   Речено- сторено, Виктор отвори книжката на осемнадесета страница и изведнъж цялото дърво, заедно с обитателите му, вече го нямаше на площада. Последен изчезна Балтазар, но после размисли и отново се появи, нали трябваше да заведе дружината на полянката на живите чудеса. Не че много му се искаше, но вече нямаше какво да търси на площада. Гръмна една пиратка за последно и повече не се появи.

   На сутринта на мястото на сухото дърво  беше изникнала  тънка фиданка с нежно зелени листенца. До нея беше оставена торба с писма и монети, а също и дребни играчки с надпис: “За Свети Ва-лентин!“. От парка се чуваше вик на сова, а високо над дърветата кръжеше двойка орли. Двете катерички, Кити и Тити, не повярваха на очите си, когато се събудиха от сън. Редом до големия бряст, където живееха, се появи сухо дърво с голяма хралупа, а в нея сладко спеше малко мече.

- Хайде, ставай, сега е мой ред да използвам квартирата!- събуди го совата.- Какво зяпате, обърна се тя към катеричките, не сте ли виждали как някой се прибира след нощна смяна?

- Все пак, отсякоха сухото дърво, клатеше глава неодобрително бабата на Гошко, който редовно играеше на площада.- Ама че хора, беше толкова интересно за децата...

- Ти ли го направи?- попита строго бабата на Виктор.

- Не, бабо, как мога да отсека цяло дърво?

- Знам ли, напоследък вършиш странни неща...Стори ми се, че снощи не си беше в леглото май.

  Виктор не каза нищо.

  „Все пак, те са свободни и никой вече няма да им досажда!“, помисли си момчето.“Така спокойно ще се върна в Америка и ще чакам баба да напише още приказки. И ще дойда тук, за да ги занеса на полянката на живите чудеса!“