Jul 15, 2005, 8:17 AM

Балък 

  Prose
1726 0 8
4 min reading
Ако някой вчера ме беше нарекъл "балък", щях да го удуша, като ирландски сетер ранен пъдпъдък по време на лов.
Вчера... Но днес... Днес бих почерпил едно питие, заради откровението и реалната преценка за хората.
Пия си значи аз сутрешното кафе в компанията на едно русо съкровище с голееееми сини очи и дадености като на Андриана Лима. Наслаждавам се на завистливите погледи от мъжкото съсловие в кафенето, неспирно заливам мадамата с най-новите вицове, а нейният непринуден смях кара завистниците да изпадат в още по-неуютно състояние. Ето оня пич с жена си на съседната маса... Какъв прозрачен поглед? Чете се от хиляди километри. Хехехе... Добре, че жена му не разбира какво си фъфли наум. Аз обаче го разшифровам. Като отворена книга е: - " Гледай тази пенсия какво агне е засмукал, а ние какви вълци давим..."
- По кротко пич - мисля си наум между два вица - ако разбере твоята, ще те отлъчи от глутницата.
Изпиваме си кафето с Афродита, по-точно с Андриана Лима или най-точно с русото съкровище ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Найден Найденов All rights reserved.

Random works
: ??:??