Иван крачеше забързано към станцията на метрото. Имаше среща на перона с новата си приятелка Рени, с която се бе запознал преди два дена на един купон. Двамата се бяха харесали от пръв поглед. Бяха разговаряли часове наред, гледайки се влюбено в очите, а накрая си бяха разменили телефоните и се бяха целунали плахо по устата.
Иван копнееше да види отново Рени. Но бе изключително изнервен и притеснен, защото бе успял да изкрънка от майка си само десет лева. „Къде ще я заведа с тази мижава десетачка” – мислеше си той.
Минавайки през пазара, Иван си купи два банана – смяташе да си подложи с тях, за да не дава пари за храна, ако влезеха в заведение.
Дояде втория банан и заслиза по стълбите, оглеждайки се за кошче за боклук, в което да хвърли банановата кора. Не видя такова и небрежно хвърли кората на стълбите.
– Хей, момче, защо правиш боклук? Някой може да се пребие. Я веднага я махни оттам! – развика се някакъв пенсионер.
– Гледай си работата, дъртако! – отвърна Иван и продължи по пътя си ...