Харесвам този бар, поради наличието на тишина. Това е рядко явление, когато човек може да се скрие от всички крясъци и децибели на чалгослушащата общност и напиването има особено очарование точно поради този факт. В сезона на жегите се консумира предимно бира, но аз предпочитам уиски, понеже ефектът е по-бърз и ми помага да мисля трезво. Разбира се, не мисля нищо; в главата ми се е установил траен вакуум, но има един незрим момент, когато безсмислиците придобиват поетична окраска и се опитвам да го хвана. В този момент тишината е почти приспивна; чува се само тихият шум на климатика и тихите стъпки на дежурната проститутка, която проявява характерна загриженост:
- Желаете ли нещо, господине?
- Благодаря; засега – не.
Дежурната проститутка е красиво момиче, заработващо по този начин допълнителни доходи, заради пребиваването си в колежа и кима разбиращо. Не си падам особено по подобни приключения, поради редица неудобства.
Тишината продължава и по принцип не бързам с напиването; това не ...