Първа глава
Беше студена декемврийска вечер. Наближаваше 21 часа, а гражданите в този провинциален град бързаха да приключат последно пазаруване за Коледните празници.
Между тях се движеше беден самотник, в джоба на който имаше дребни монети, които не биха му стигнали дори и за хляб. Погледът му излъчваше тъга.
От небето се сипеха едри снежинки. Студеният вятър ги разпиляваше в различни посоки. Красивите бели кристали падаха усмихнати, покриваха земята, дрехите на минаващите, а сетне плачеха и сълзите им щипеха лицата на малки и големи, и припомняха както за красотата на зимата, така и за нейната безпощадност.
Млади и щастливи двойки минаваха край скитащия бедняк. На моменти се прегръщаха и си раздаваха бързи целувки. Повечето от тях бяха почти на годините на децата му...
Гореща болка обхващаше неговата душа и сърце, когато се сещаше за тях. Те бяха много малки, когато жена му постъпи жестоко с него и го напусна най-безцеремонно.
Този декември бе много студен. Кучият студ бе сковал гра ...