Беше толкова рано, че небето беше оцветено в онези нереални цветове от жълто, през розово до тъмно лилаво, които се раждаха само в топлите утрини на най-дългите дни. Силует на добре сложена жена с коса вързана на опашка се измъкна от жилищната сграда и се затича леко през градинката пред блока. Само понякога времето я спираше да направи сутрешния си крос, а в дни като този тя дори излизаше по-рано и увеличаваше маршрута си допълнително. В тези часове градът беше един голям спящ гигант, по чиито безмълвни улици тя обичаше да попива самота и спокойствие. Да се ражда отново и отново, брулена от сняг, къпана от дъжд или както днес, с изпълнени от вълшебно усещане сетива.
Юни 1995 г.
Най-високият от тях излезе напред и завъртя ключа в ключалката. Вратата към мазето на общежитието изскърца рязко и група момчета и момичета бързо се шмугнаха вътре. Някой натисна ключа за осветлението и луменисцентната светлина премигна няколко пъти, докато успя да освети влажния коридор и скупчените младежи в ...