В претъпкания автобус се почувства като хваната в капан, приклещена на седалката. Нямаше накъде да избяга, а той се оказа точно над нея, наврял големия си корем в пространството между нея и седаката. Елегантният черен балтон я накара да погледне нагоре към притежателя му и да замре от ужас. Бяла гъста коса, жълтеникав тен, жълти очи...  Киряков! Позна го по белезите. Цялото му лице беше на едри дупки, като от едра шарка, а може би и в резултат от прекарано тежко акне. Но това е било навярно някога, в далечната му младост, защото сега той трябваше да е някъде след седемдесетте. Със сигурност. Даже един момичешки глас отляво му предложи любезно да седне, но той, с характерната си високомерност, отказа. Магдалена сведе оче, представяйки си гордо вирната му глава и погледа, който мяташе режещи ламаринени плоскости над главите на простосмъртните.

Не беше го виждала от 2004-а, от защитата си. Не. Защитата ù беше през 2003-а. През 2004-а тя беше подала документи да започне работа там, при него - Великия Липидолог. Той, естествено, не я взе. Що за тъпотия от нейна страна! И що за нахалство! Не ù ли бе казал - как тъй си въобразява, че ще го конкурира! Не. Това не ù го бе казал. Това го бе изкрещял и то така, че ехтеше по целия тавански етаж. А тя, най-незначителната тогава, наивната до глупост докторантка, го гледаше със зяпнала уста и се чувстваше почти както сега - без изход, в капан, в невъзможност дори да избяга. Беше почти накрая на доктурантурата си, когато нейната професорка я пенсионираха и за шеф на лабораторията дойде този. Впрочем, още преди него пристигна слухът. Говореше се, че е доста чепат, че да общуваш с него е като да се опитваш да сърбаш с лъжица живак. "Аз ще намеря подхода!" - самонадеяно си каза Магдалена и приготви една статия за списанието, което той редактираше. Разработката ù беше точно по неговата специалност! Не можеше да не оцени новаторските ù идеи!  И той взе, че публикува статията ù. Една от първите ù публикации, как да не се гордее и да не се надява...

След това бяха заедно в Дрезден. В онези бедни и гладни години в началото на новия век. Желанието ù да успее бе толкова голямо, че взе назаем пари и замина да участва в Симпозиума. И той беше там. Даже се снимаха цялата българска група пред собствените си постери!   

Трябваха ù двама рецензенти на дисертацията. Тя избра него. Другата рецензентка я посочи нейната ръководителка. Вътрешната рецензия. Магдалена с нетърпение очакваше ценните препоръки на Великия Липидолог и на онази, другата. Беше готова да се учи още, да попива знания, да копае до дъно в науката...

Та онзи скандал, в който той бе крещял как тя смеела изобщо да си въобразява, беше непосредствено преди да получи заветната рецензия. С трепет я прочете. Повече от благосклонна! Ето на! "Човекът ме оценява!" - вълнуваше се тя. - "Слава Богу, че попаднах на компетентен човек!". И на крилете на радостта се понесе към другата рецензентка.

В претъпкания кабинет вратата се отваряше трудно. Обнадеждена и плаха, Магдалена приседна на кожения диван в очакване на втората си рецензия.

- Много зле, много зле!  - беше присъдата.

Магдалена се изуми. Май ù бе станало навик да слуша с отворена уста.

- Но... проф. Еди си кой ми даде такава хубава рецензия...

Рецензентката я изгледа с демонична усмивка:

- Току-що ми звъня! Още не бях написала рецензията си, а твоят шеф ме попита: "Ти прочете ли ги онези глупости? Пълни глупости са, нали!?"

- Ама... Как е възможно? - недоумяваше Магдалена, изчерви се и едва сдържаше очите си да не рукнат. -  Той ми даде такава прекрасна рецензия! Искате ли да я прочетете?

Госпожа Рецензентката като че ли се почувства неудобно (дали?) и побърза да я отпрати. Магдалена изобщо не усети как прекоси двора на института, как не я сгази някоя кола по улицата... вървеше като в несвяст почти. И какво от това, че по сгърченото ù мокро лице хората щяха да познаят, че плаче! Вървеше безцелно, не можеше да се прибере у дома така разстроена.

Магдалена се съобрази със забележките на Госпожа Рецензентката, смениха Великия Липидолог с друг, по-полезен и по-човечен, защита мина с пълен успех.

...

Магдалена едва дочака автобусът да отвори вратите. Изви се покрай елегантния търбух и тълпата почти я избута на спирката.