В претъпкания автобус се почувства като хваната в капан, приклещена на седалката. Нямаше накъде да избяга, а той се оказа точно над нея, наврял големия си корем в пространството между нея и седаката. Елегантният черен балтон я накара да погледне нагоре към притежателя му и да замре от ужас. Бяла гъста коса, жълтеникав тен, жълти очи... Киряков! Позна го по белезите. Цялото му лице беше на едри дупки, като от едра шарка, а може би и в резултат от прекарано тежко акне. Но това е било навярно някога, в далечната му младост, защото сега той трябваше да е някъде след седемдесетте. Със сигурност. Даже един момичешки глас отляво му предложи любезно да седне, но той, с характерната си високомерност, отказа. Магдалена сведе оче, представяйки си гордо вирната му глава и погледа, който мяташе режещи ламаринени плоскости над главите на простосмъртните.
Не беше го виждала от 2004-а, от защитата си. Не. Защитата ù беше през 2003-а. През 2004-а тя беше подала документи да започне работа там, при него ...