diesto (Данаил Антонов)
1039 617
Jan 19, 2019, 2:06 PM

Белези за щастие 

  Prose » Narratives
748 5 11
2 мин reading

   Никога не бива човек да се отказва.  Не да го търси, а да го приеме. Щастието. Твърде много време ни отнема да сме нещастни. Да обмисляме. Да кроим планове. Да задържаме емоциите заради околния свят, който е достатъчно суров и безкомпромисен в миговете ни на слабост. В живота ни няма случайни неща, няма случайни хора. Всеки идва и си отива, оставяйки белези. Някои са такива, които спомените те карат да ги показваш, други ти се иска да скриеш, защото навяват болка. Най-хубаво би било да имаш само красиви белези. Всъщност, замисляйки се осъзнавам, че следите по нас са свързани с рани. Нещо си е отишло. Дали хубаво, дали лошо - няма го. Белегът е заздравяла рана. Ако душата ми можеше физически да показва белезите си, вероятно по кожата ми нямаше да има място без тях. И все пак не се отказах. Имах моменти, в които сълзите замъгляваха погледа ми. Сякаш ослепявах. Очите ме боляха от борбата със сърцето. Защото болката в сърцето не съществува. Болят очите. От плача, който понякога искаш да е навътре. От обидата, че някой те докоснал само, за да вземе от теб. От лъжата. От заблудата, вследствие на вменени чувства и замечтаност в окови... Ей от такива неща болят очите. Все е ридание. Все мъка. Сега е друго. Наред със неизживяното, което преживях, страдайки, аз не спрях да се озъртам за щастието. Защитния ми механизъм се състоеше в тих режим на усещанията. Често се замислям колко неща сътворих от нещастие. Никога не си представях, че монолога в обичането може да роди красота. Тя също има много нюанси. Може да е тъжна, мрачна, цветна, влюбено-споделена, пеперудена, копринена. Всякаква... Когато и да се обърна към миналото, всякога не е от носталгия. То ме мотивира. Засилване преди летежа. Да направя сянка с крилата си на всичко лошо, или да взема от белия пух на доброто, за да ме топли. И винаги с една цел. Да приема това, което предстои. Независимо какво ще е. Понякога интуицията ми работи против мен. Затова нея също я слагам на тих режим. Старая се да подтискам негативните влияния у себе си. Признавам, ужасно ми е трудно. И ми личи. Не търся извинения за поведението си. Дори не ми пука дали ще нараня някой. Знам само, че го правя за себе си. И за този, който ще устои и може да си ме позволи. Последното се оказва адски сложно, но само за хора с половин щастие или такива, чието малко е заприличало на досадна свикналост. Иначе съм спокоен. Вече знам точния брой на белезите си. И изобщо не съм притеснен, че нямам място за повече. Те са били моят избор. Обичам ги до един. Защото всичко, което съм правил е било от обич. Независимо каква е била цената. Знам едно. Заради теб си е заслужавало. Всяка болка. Всяко разочарование. Малките ми смърти. Миговете на щастие. Сълзите. Всяка крачка е била към... Теб. 

 

Из "Шизолози" 

Danny Diester 

09.08.2018

Toronto, Ontario, Ca.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Всички чувства на тих режим!Успех!Не променяй нищо!
  • Така..., по повод, написаното... В задачата пише - проза. До колкото знам есето е част от прозата. Никъде не е написано да е разказ. Колкото до декласирането, не е проблем. Няма да го редактирам. Успешна седмица на всички Ви!
  • Не е разказ,
    жалко, много хубаво пишеш!
  • Здравейте! Произведението не отговаря на условието на конкурса за дължина. То надвишава допустимите 1800 знака. Моля, редактирайте го до позволените 1800 знака или в противен случай, като модератор на предизвикателството, ще се наложи да го декласирам.
  • Прекрасен монолог Danny, готов за пиеса! Ще я напишеш ли? Можеш!!!
  • Не са важни знаците (броят), а това, че прочетохме класическо есе, а не разказ. Има и други такива в тук предложените "разкази". Личното често не е интересно. Разказът изисква история. И отгоре на всичко да е любопитна. А есето - собствените мисли и отношения - по възможност пак любопитни и интересни за другите, не за автора.
  • Само който може да си те позволи!Успех и... щастие на успелите!
  • Не ми се занимава. Декласирайте го, няма проблем...
  • Интелигентно и емоционално написано. Само знаците и на този ти разказ са ...(2332) несъответни на условието.(до 1800) Опитай да го редактираш.
  • Благодаря!
  • Успех, Дани!!
Random works
: ??:??