Цикъл „Разкази от улицата"
Беше ранна пролет, улиците бяха мокри и мръсни. Валеше като из ведро. Спирката на Плиска винаги е била неприветлива, но в момента ми се виждаше още по-отблъскваща. Тъпчех на едно място и почуквах с токчетата си в опит да се стопля и да убия още малко време до идването на автобуса. Един изрод профуча край мен с колата си в локалното и успя да изпръска целия ми шлифер с кал. За миг си помислих, че и този бърза, за да седне в първото кафене... Все бързат... Простак! След тежкия изпит днес, който така и не успях да взема, това беше най-малкият ми проблем, така че не реагирах гласно, ама изобщо, само добавих още капка яд в себе си и продължих да чакам, потропвайки нервно с крака. И този дъжд... Сякаш напук се излива върху мен. С периферното си зрение видях един захвърлен, счупен чадър, стърчащ на ръба на кофата за боклук. Притежателят на чадъра вероятно не беше успял да я уцели. Явно е бил много ядосан...
Качих се в автобуса, който ме посрещна с неприятната миризм ...