Ще те изтръгна с ярост от гърдите си

и ще те хвърля злобно на белия лист.

В съда сме: Аз, Ти и една

любов

с (?) въпросителна.

Ритам думите.

Всички да замълчат.

Влизат двама свидетели:

 - Надежда съм аз, Добър ден!

 - Достойнство… простете ми дрипите.

Къде е виновникът? Разпнете го!

Кажи си името!

 - Сърце….

(дошъл в съда със скъсани обуща)

Сърце?!?

…………………..

И що за наглост си си позволило

да ми мечтаеш за любов?!?

Събирай си надеждите! И дрипите!

И вън!

Осъждам те!

Не ти се полага любов!