Беше седмицата подир Гергьовден. Цяла нощ старият дядо Младен се въртя като чоглав на миндера. Да речеш, че нещо му бе криво или болнаво... Дертове да имаше някакви? Не! Точно наопаки – дядо Младен не мигна от радост.
Внук му Еленко, Ленчо на галено, се оженил. Ей тъй, отмъкнал си бил, хората разправят, едно кипро и мъничко сръбкинче. Една привечер оглавил двама, трима, другаре и го зачакали като гладни вълци на фурната. Момичето било отишло хляб да купи на вуйка си, че като сираче във вуйковата му къща поминувало. Нахвърлили се отгоре му и го завлекли чак в Джагалска махала.
Дъртата Мара, снаха му де, не харесала момичето. Сираче било, бедно било, нищо си нямало...
„Хайде холан! И тебе, мари Маро, моя гламарник Сандо боса те прибра от кривата нива на бай Митьо, баща ти, Бог да го прости. Не стига, че боса ами и проклета беше Маро, а и проклета си остана: - Санде, това направи! Санде, онова що не е готово и Санде, да знаеш вехти старци в къщата си не ща...“
Че беше вехт дядо Младен, та ...