В мъгливия декемврийски ден една лада се плъзгаше почти безшумно по змиевидното шосе. Точно по това време един служител на Института по химическа и каучукова промишленост се движеше пеша по банкетата на същото шосе, нищо неподозиращ и в добро настроение, към близката автобусна спирка. Ладата го връхлетя внезапно, но опитният шофьор наби спирачки и омекоти до крайност удара между двете тела. Все пак законът за инерцията сработи и удължи спирачния път. Ударът се състоя, но не бе смъртоносен. Шофьорът, човек на средна възраст с неопустошена все още съвест, качи потърпевшият пътешественик, превит от болката, в колата си, направи обратен завой и с пълна газ се отправи към Пирогов. Извадихме късмет - мислеше си той. Не пострада тежко. Ще се оправи. Но не бе писано. След няколко завоя с челен удар обезумял самосвал отнесе ладата, в която останаха две безжизнени тела. Горкият спасител не знаеше, че човекът когото вози бе белязан да умре точно в този ден. И никой - никой и никаква сила, не може ...