Беше само на 22
Беше само на 22. Изкара чудесна почивка на морето. Научи се да плува, но не повече от 4-5 метра. Последният ден се случи облачен и ветровит, а морето – бурно и сърдито. Влезе за последно да поплува на плиткото, въпреки червеното флагче и предупрежденията на близките си. Кой знае кога пак щеше да види морето. Пенливите и страховити като цунами вълни я вдигаха високо и тя викаше от възторг. Неописуема емоция! Изведнъж дъното под краката й изчезна и тя енергично заплува към брега. Но той вече не се виждаше… Разбра: огромните вълни я бяха завлекли навътре в морето и сега я вдигаха нагоре, колкото да си поеме въздух . Напразно викаше за помощ - гласът й потъваше сред грохота на бушуващото море, а и наоколо нямаше жива душа. Беше загубила представа за времето в неравната борба със стихията и все повече гълташе горчиво-солена вода. Но нито веднъж и за секунда не загуби присъствие на духа – търпеливо изчакваше следващата вълна за поредната доза кислород. Стоеше под водата и разсъждаваше: „ Аз съм само на 22. Имам дълга линия на живота. Август ми е любим месец. Това НЕ МОЖЕ да е краят!” И точно в този момент пред нея се появи възрастен мъж с яка физика и благородно лице с бели къдрици около голото теме. Приличаше на онези възрастни мъже от картините на Микеланджело. Старецът здраво я хвана и, напрягайки се до краен предел, заплува към брега. Без да пророни нито дума, я остави на плиткото и изведнъж…изчезна. Ей така – просто се изпари. Дори и не успя да му благодари. Замаяна и разтреперана, вървя близо километър до мястото си. Чак тогава се строполи върху пясъка. Зъбите й тракаха от студ и още нещо…
Разбра, че й бе подарен втори живот.
© Вилдан Сефер All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Това е чудо
Дано оттук нататък живота да и донесе само щастие -
Не всички имат такъв късмет...Браво, Феичке, направо го филмирах
-
За пореден път успяваш да ме развълнуваш!
-
Благодаря ви за прочита и коментарите! Да, силната вяра твори чудеса!
-
АДМИРАЦИИ ВИЛДАН!Към всичко...и за всичко...!!!
БЪДНИ ЩАСТЛИВИ ПРАЗНИЦИ! -
Радвам се да чуя това. Почитатал съм на твоята поезия и на всичките ти творби. Успех!
-
Много е хубаво, силно и разтреперващо!
Вярвам във втория шанс за всекиго!
Поздравления! -
Съприживях го, защото и на мен ми се случи нещо подобно, но с дете в ръце. Това изживяване остави белег в съзнанието ми. Описала си го невероятно.
Прегръщам те! -
Благодаря ти, Веси! На теб и на всички откровенци пожелавам същото!
-
Благодаря ви! Феникс, май ще те разочаровам -предрекоха ми, че и в следващия си живот ще пиша стихове...
-
Много добра си и ж разказите, Вилдан!!!
Пиши още!!!Поздравления!!! -
Фея, удивително пишеш! Поздравления! Жалко, че обичаш съкратените форми, защото толкова увлекателно разказваш, че с удоволствие бих искал да прочета нешо по-дълго, написано от теб...книга например! Убеден съм, че ще имаш голям успех! Пробвай и ще се увериш, че съм прав.
-
Хубаво си го описала този съдбовен миг, Фея. И няма нужда от повече думи. Поздрави!
-
Благодаря ви! Нали знаете, че си падам по кратките форми? А и: "Краткостта е сестра на таланта."
Разказът е автентичен. Това се случи на 13 август 82г. със сестра ми. Като търсачка на силни усещания влезе в бурното море, въпреки енергичните ми протести. Останалото го знаете. Още се чудим кой беше този мистериозен старец... -
Много надежда подаряваш с тази кратка проза, Феичка, но и предупреждаваш за някои условия, които не бива да се подминават. Благодаря ти!
-
С Ена...!? Поздравления!!!
-
Добро утро, Фей
Защо толкова кратко... ами то се чете на екс... сякаш вълните мен са ме подхвърляли...и тъкмо да си поема дъх - разбрах, че е свършилоооо
Много грабващо, наистина се чете като глътка въздух!
Прегръдка!!! -
Втори шанс... значи все пак съществува това понятие...
Благодаря, Фея! Нека ти е празнично!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
