Беше време когато Красьо живееше през три къщи на нашата улица, но от срещуположната страна, и имаше жена и дъщеря.
Жена му беше възкръгличка червенокоска с лунички, къдрава при това, която може би е имала някакъв чар на младини, за да му завърти главата, но явно е било отдавна.
Дъщеря му пък беше взела само дългия кокал на баща си, и всичко останало от майка си, така че бяха много цветна картинка когато излизаха заедно, което трябва да се признае, не беше често.
А къщата беше като всички останали в махалата - малък двор, стара къща, пристройки.
Всичко строено, недостроено, все с подръчни средства, и направено според моментната идея и душевното
състояние на майстора.
В това отношение нашата махала си беше един голям джаз, и ходейки по улиците и зяпайки из дворовете човек можеше много да се чуди на причудливите форми на струпаните къщета, гаражи, навеси, зайчарници, и гълъбарници.
Беше такова време, време на промени, които после всички разбрахме, че нищо не променят, но както и да е - в ...