Кръвта и се разстилаше като огнена лава във вените, а веселото потрепване в стомаха на освободени, сякаш от плен пърхащи с криле, пеперуди, беше отдавна потънало в прашните шкафове на времето. Сякаш излязла от посивяла кал, душата и се бореше с неродени, изстреляни напосоки мисли, сгърчени от враждуващите погледи на случайни, нежелани спомени. Да, те я наблюдаваха от снимките в албума и не можеха да и простят миналото, което и поднасяше живота. Този така непредсказуем живот с бълбукащи надежди, опорочени от гибелното битие на времето, в което се раждаха желания, неспособни да доизносят смисъла на съществуването си.Кое правеше нещата толкова трудни за преживяване? Кой ги правеше нежелани и натрапени врагове в собствената и глава, и подритваха сломените и нещастни копнежи за бъдещето? Посоката на мислите и взе остър завой, толкова внезапен, че спирачките уплашени за живота си, мълчаливо изстенаха, скърцайки в налудничавата надпревара с погледите на уплашени за живота си минувачи. Те спря ...