Кой решава кое правилно и кое не е? Защо винаги трябва да обмисляш действията си с ходове напред? Нима животът ни е шах? Иска ти се да се изкачиш на най-високата част в твоя град да изкрещиш, да дадеш воля на чувствата си...
Но не е правилно, може и да ти се иска, може да желаеш да го покажеш, но намери друг начин, иначе действието ти се счита за нередност. И кой , по дяволите, кой решава това, кой определя кое е правилно и не, посочете ми го с пръст, назовете ми, дайте ми само име, ще го разпна, нека усети болката, която усещам аз - разпъван между това кое е правилно и кое - не. Да му дам възможност да избира живота или смъртта - така, както аз трябва да избирам как да постъпя, да кажа и да отблъсна, или да самонаранявам себе си, да изтезавам душата си, задържайки в себе си. Но може би така е било писано моя Бедна изстрадана душа, ще прекараме живота си само двама, аз съм с теб, а ти си в мен, поне нас двама няма кой да ни раздели, теб те боли, нима мислиш, че не усещам, не разбираш л ...