Вече започнах да се обърквам... Бях в просъница и сънувах нещо... нещо хубаво, нещо мооого хубаво. Отворих очи и хубавото го нямаше... Опитах се да се върна, но не успях. Лежах, въртях се и псувах хубавия сън, който вече дори не помнех. Станах, теглих една и на реалността, но нямах избор и останах в нея. Просъницата остана свързана с мен посредством тънка сребърна нишка стигаща до дивана на бившия ми тлен. Облякох си якето и излязох навън да ме одуха вятъра. Стоях пред входа на блока и премислях посоките, в които можех да поема. Навътре към квартала - ... можех да срещна някой познат... не беше добра идея – твърде много въпроси.. Надолу към „долните квартали” - ... можех да срещна някой не познат... още по-лоша идея – твърде много различия. Нагоре към голямата гора - ... твърде съм малък за голямата гора – твърде малко смелост. Значи вариант четири. Тръгнах към малката горичка срещу блока с идеята да бъда на място, което не е толкова логично и подредено. Не бях стъпвах там от години, н ...