Всяка възраст, казват, си има характерност и очарование, които заслужават внимание. Във всяка възраст има специфика и непредвидимост – ново, непознато и интересно. Онова, което те кара да се чувстваш или да се изживяваш като събирач и тълкувател на истории. Не толкова във външната действителност, която за различните хора в даден момент може да бъде еднаква . Но в преценката, размисъла, осъзнаването, мъдростта, сбирането на опит, изправената глава.
Всеки ден, казват, трябвало да взимаме решения и да водим битки. Разликата е, когато много от решенията отдавна са взети и отдавна изпитваме последствията им и когато вече нищо не ни учудва. Когато очакванията, които като не се сбъдват, предопределят неудовлетвореност и скука. А борбата не свършва.
Казват, достигнал си време за заслужена почивка и вече може да се отпуснеш спокойно. А как да се отпуснеш в почивка след десетки години труд без почивка? Как може да спреш инерцията? Или ако спреш, се оказваш в стрес…..
Но именно в това е новото. Да намериш начин, въз основа на опита, да излезеш от ситуацията читав и да продължиш , както, когато си бил на четиридесет, например. Силно казано, нали? Но с целеустременост и пак труд, може би вече друг вид , ангажираност и ….поглед в безкрая. Без униние...
© Anastasia All rights reserved.