В онзи слънчев ден се случи нещо - нещо, което накара светът ми да се преобърне. Пред училището стоеше новият ми клас. Аз бързах да се запозная със съучениците си...тогава я видях за пръв път.
Усетих как нещо трепна в мен. За няколко секунди стоях като прикован, но се опомних, приближих се към нея и се усмихнах.
- Здравей! Да се запознаем, аз съм Николай! - промърморих с треперещ глас.
- Яна - прошепна едва доловимо тя и пое нагоре по стълбите.
От този миг, небесно сините й очи се запечатаха в съзнанието ми. Не спирах да мисля за нея - за това как ще я заговоря, как ще ми се усмихне. Часовете се редяха, а аз не преставах да се обръщам и да поглеждам към нея. Усмихвах се винаги, когато срещнех погледа й. Душата ми, като че ли се изпълваше с радост.
Училищният звънец извести края на учебния ден. Всички полетяха към двора. Някакво непознато силно чувство ме караше да извикам подир нея. Не посмях.
*
Бяха изминали две седмици откакто се срещнах с новия си клас.Само при мисълта за Яна, чувст ...