“Той беше роб” - това изречение я промуши в сърцето. Такива неща винаги ù правеха впечатление. Намести се удобно на седалката, сгъна вестника и се зачете. На дълъг път четеше книги и вестници по 7-8 часа и после се чувстваше адски доволна, че си е дала това време.
В статията ставаше дума за известен в миналото писател, който пишел криминални романи. Бездарен и богат нехранимайко ги публикувал от свое име. Плащал с парите на баща си. В началото и двамата били доволни. Единият пишел все по-добре, а другият ставал все по-известен. След години писателят стъпил на краката си и станал издател. Понякога пишел разкази, имал и няколко романа. Превеждали го на много езици, имало го в учебниците по литература, дори филмирали два от романите му.
Тя си спомняше този писател. Беше изчела всичко от него. Всичко, което беше подписал с името си. Направи ù впечатление, че в статията не се коментираше какво е писал преди да излезе на светло, а само това, че много от произведенията му са забранени от кому ...