Разказът, сам по себе си, е малко объркан, но е изграден само от догадки, и все пак ще се опитам да го разкажа ясно.
Диалогът може би започваше така!
- Съжалявам, пропуснах ли нещо, какво точно каза и кога? Как можах да пропусна, такъв силен и скъп момент от толкова чакана среща, наистина много съжалявам, и ще те помоля, би ли повторил пак тези думи, които изрече.
- Обичам те, да, това казах, макар че повторението не звучи така добре, както оригинала, и не бих се повторил, ако сам не се замислях, дали всъщност, само не си го бях помислил.
Та, как, как се случи, не вярвам, наистина ли си влюбен, и не ме разбирай погрешно, не мисля, че не си способен да обичаш, просто ми е странно, защо, от какво, аз съм, толкова... не ми идва точната дума, знам ли, обикновена, скромна и затворена в себе си, какво видя в мен?
Настъпи минута мълчание!
- Ще те попитам пак, кога се влюби в мен и със какво, аз повече ли съм от нея?
- Не знам, просто се случи, дори не помня кога.
- Неловко се получава, нали, ...