1 min reading
Тази нощ пълната луна пак изгря. Обградена от звезди, тя никога не е сама. Тя не знае що е самота. Винаги има до себе си все една звезда, която да ú прави компания в тъмната нощ. Никога не върви своя път сама. Никога не чувства що е болка. Всеки път щом я погледна, виждам теб. Твоите очи не могат да се сравнят със звездите, шума на вятъра не може да се сравни с твоя глас, който винаги ме успокояваше. Ето че краят на нощта дойде. Луната си отива заедно със звездите. Време е слънцето да изгрее. Но и то никога не е само. Има до себе си облаците. И то не знае що е самота. Все ще се намери едно облаче да го следва в неговия път. Топлите лъчи не могат да се сравнят с твоята топла прегръдка в студените дни. Ето че пак идва ред на луната. Щом слънцето, а след него и луната се появи, аз се чувствам все по-сама. Луната и звездите, слънцето и облаците, те представляват теб и мен. Но с една малка разлика - те са заедно, но ние вече не. Искам всичко да бъде както преди. Нека започнем всичко отначало.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up