Oct 22, 2004, 10:18 PM

Безкрайно пътуване из красивия град 

  Prose
1552 0 1
1 min reading
Безкрайно пътуване из красивия град
Тя обичаше предизвикателствата, тя обичаше да е сама, обичаше скоростта, обичаше дъжда...обичаше всичко, което за много хора е незабележимо. По дългите осветени улици на спящия град нямаше никакво движение, само ситни капчици дъжд отскачаха от мокрия асфалт, който изглеждаше като посипан със сребърен прах. Един съвесем друг град, един пуст град, но много красив и някак дружелюбен...Той я викаше и тя го чу.Качи се в колата си, пусна любимото си радио и се заслуша...тя обичаше ритъма, животът и лишен от музика...тя не би могла да си го представи, ритъма сякаш караше сърцето и да бие. След тази минутка откъсване от реалността тя вече беше решила - пое в посока неизвестна. Покрай нея се меняха различни картини - осветени магазини, светещи табели, улични лампи...като на филмова лента. Беше и хубаво, беше и уютно, в големия спящ град тя се чустваше у дома си, чустваше се разбрана, въпреки че беше сама. Та какво повече можеше да иска?! Скорост, ритъм, свобо ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© По Вал All rights reserved.

Random works
: ??:??