- Какво искаш да кажеш? - Тя го гледаше учудено с влажните си очи. Облачета пара излизаха от ноздрите ѝ и се разсейваха в студения зимен ден.
Бяха се запознали в началото на лятото, на същата тази пейка в парка, докато разхождаха домашните си любимци. Тогава паркът беше пълен с деца и подвикващи подир тях майки, но сега пустееше самотно. Оголените дървета пазеха като стражи неоживените алеи, а небето, натежало от гъста, сива покривка, висеше ниско над земята.
- Не знам как ще реагираш на думите ми, Надя. Беше ми много хубаво да те познавам. Затова реших, че може би заслужаваш да знаеш истината...
- Не те разбирам... Не искаш повече да се виждаме ли? - Очите ѝ бяха тъжни. Той никога така и не я покани на среща, на истинска среща, с вечеря, приятни разговори и може би... нещо повече. А тя го харесваше. Мислеше си, че е възможно да е от онези старомодни мъже, които имат нужда от повече време, за да предприемат интимни стъпки.
Той наведе глава, сгушен във високата яка на зимното си яке. Из ...