Безмерна луна
Безмер Гостунов Иванов.От село Късметлийче,Бургаско.Мъж на видима възраст петдесет години.Неосъждан,разведен.Безработен,активно търсещ работа…Един човек бавно стъпваше по бургаският мост.Почти тристаметров,той дава възможност всеки да се наслади на приказната гледка сред вълните на Черно море.Човекът стигна краят му.Бавно съблече дебелото зимно палто и сякаш щеше да го слага на витрина.Педантично го сгъна.Оправи ръбовете и като в забавен каданс го постави до металната ограда.Беше януари месец.Живакът в термометрите се гърчеше неистово под минусите на двадесет градуса.Небето беше ясно и звездно.Пълнолуние.Луната беше огромна и отразявайки се в морето беше направила път.Безмер се загледа в този шумящ и златист път.Притвори очи и спомените,като гладни чайки се спуснаха отвсякъде.Видя любимата си баба,която го отгледа.Винаги го чакаше,докато беше жива.Тичаха един срещу друг и се държаха дълго в прегръдка.После се яви баща му.Все почерпен.Старият Гостуновец.В кръчмата викаше-„Кои сте вие бе!Мен ме има в Именника на Хановете,разбираш ли!“.Майка си не помнеше.Забягнала с някакъв швед.Видя училището.Любимият си стар чин.Надраскан и одялкан тук-там.Помнеше как му говори.“Аз съм тук.Здравей!Дано не ни изпитат днес…“Животът после го повлече,завъртя раздърпа…Жена му го изостави.Бил смотаняк.Беден даскал.Не можел пари само за маникюра и да изкара.Съкратиха го.Нямало деца.И сега стоеше на ръба на долният човешки свят.Тъкмо щеше да се хвърли в морето и дочу глас зад себе си.“Чичко,облечи се!Ще настинеш!“Обърна се и видя малко момченце.С нахлузена черна шапка.Беше облякло грамадно старо палто,което стигаше чак до глезените му.Нещо не беше наред.Погледа!Втренчени черни очи.Но не детски,а сякаш на стар измъчен човек.“И аз идвам тук.Да гледам луната!Брадатите клошари ме изпратиха да търся кашони за огъня…“.Безмер бързо грабна палтото си.После хвана за напуканата ръчичка детето.“Сигурно си гладен!Тръгвай с мен!“Добре чичко и без това облакът скри луната!“Двете сенки тръгнаха към стръмният бургаски бряг.Луната отново изгря,за да види как една огромна сълза се търколи от очите на Безмер.Разпиля се върху солените дървени дъски на моста.Превърна се в десетки малки капчици.И всяка от тях роди по една луна.Морето бучеше…
© Хари Спасов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Сърдечно благодаря,Влади!
-
Fairy, сърдечно ти благодаря!
-
Трогна ме твоя разказ, Хари. Гласувам с удоволствие и ще се радвам на твоя успех!
-
Благодаря за милите думи,Ирина!Щастливи празници ти пожелавам!
-
Толкова емоции събуди в мен концентрирания ти разказ,Хари!Стегнато,но пълно със смисъл умееш да разказваш и не е трудно "да видиш"човек картините,които рисуваш...И поуката...не унивай никога и от нищо,защото все нещо може да се случи и да те извади от безизходицата!...А и някому може да си толкова нужен!Честита Коледа,Хари и Весела Нова Година!Желая ти и успех и в конкурса,за което гласувам!
-
Сърдечно благодаря,Иване!
-
Така е Васе!Писалка!Поздрави!
-
Когато ти е писано, щастието идва! Поздрави!
-
Благодаря,Костадин и LATINKA-ZLATNA!Името ми дойде,като идея от един древен паметник,извор и за Българската история.Познат е ,като"Именник на българските ханове и царе"Та там фигурират и Гостун,и Безмер.Разбира се,като български ханове(канове).Нашият Безмер е само един обикновен човек,но с голямо,доро сърце!
-
Успех!
-
Името от Безмер/Ямболско/ли идва?Много ми хареса,глас и от мене.
-
Благодаря,Люси,Силве и Ирина!
-
Голяма изненада си,Хари!С тия кратки изречения,засилваш очакването" какво ще се случи"!Тъжната биография на несретника,завършва с трогателна постъпка и......една сълза!А това "морето бучеше"...е толкова силен акорд,че не мога да измисля нещо по-силно от него!!!Давам ти глас и дано!
-
Браво, Хари! Много ми хареса! Тъжна история, но много хубаво разказана. Гласувам.
-
Трогателен разказ 🌑🌖
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
